натрий

Речник на българския език

1. на̀трий съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

на̀трият, на̀трия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал.
прил. на̀триев, на̀триева, на̀триево, мн. на̀триеви. Натриев хлорид.

Грешни изписвания (1)

  • натрей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рий
непълен член нат-рия
пълен член нат-ри-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма

2. натрий — повелително наклонение, ед. ч.

натрий е производна форма на натрия (повелително наклонение, ед. ч.).