натрапничавост

Речник на българския език

натра̀пничавост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • натрапнечавост
  • натрапнечавуст
  • натрапнечъвост
  • натрапнечъвуст
  • натрапничавуст
  • натрапничъвост
  • натрапничъвуст
  • нътрапнечавост
  • нътрапнечавуст
  • нътрапнечъвост
  • нътрапнечъвуст
  • нътрапничавост
  • нътрапничавуст
  • нътрапничъвост
  • нътрапничъвуст
  • натрапнечавос
  • натрапнечавус
  • натрапнечъвос
  • натрапнечъвус
  • натрапничавос
  • натрапничавус
  • натрапничъвос
  • натрапничъвус
  • нътрапнечавос
  • нътрапнечавус
  • нътрапнечъвос
  • нътрапнечъвус
  • нътрапничавос
  • нътрапничавус
  • нътрапничъвос
  • нътрапничъвус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-ни-ча-вост
членувано нат-рап-ни-ча-вост-та
мн.ч. нат-рап-ни-ча-вос-ти
членувано нат-рап-ни-ча-вос-ти-те
звателна форма