насърчѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
насърчѝтелят, насърчѝтеля, мн. насърчѝтели, м. Лице, което насърчава.
Грешни изписвания (7)
- насарчител
- насарчитил
- насърчитил
- нъсарчител
- нъсарчитил
- нъсърчител
- нъсърчитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-сър-чи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | на-сър-чи-те-ля | |
| пълен член | на-сър-чи-те-лят | |
| мн.ч. | на-сър-чи-те-ли | |
| членувано | на-сър-чи-те-ли-те | |
| бройна форма | на-сър-чи-те-ли | |
| звателна форма | на-сър-чи-те-лю | |