наръка̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. наръка̀вници, (два) наръка̀вника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или късане; ръкавели.
Грешни изписвания (7)
- наракавнек
- наракавник
- наръкавнек
- нъракавнек
- нъракавник
- нъръкавнек
- нъръкавник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ръ-кав-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-ръ-кав-ни-ка | |
| пълен член | на-ръ-кав-ни-кът | |
| мн.ч. | на-ръ-кав-ни-ци | |
| членувано | на-ръ-кав-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-ръ-кав-ни-ка | |
| звателна форма | — | |