наркотизация

Речник на българския език

наркотиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • наркотезацеа
  • наркотезацеъ
  • наркотезацея
  • наркотезациа
  • наркотезациъ
  • наркотезация
  • наркотизацеа
  • наркотизацеъ
  • наркотизацея
  • наркотизациа
  • наркотизациъ
  • наркутезацеа
  • наркутезацеъ
  • наркутезацея
  • наркутезациа
  • наркутезациъ
  • наркутезация
  • наркутизацеа
  • наркутизацеъ
  • наркутизацея
  • наркутизациа
  • наркутизациъ
  • наркутизация
  • нъркотезацеа
  • нъркотезацеъ
  • нъркотезацея
  • нъркотезациа
  • нъркотезациъ
  • нъркотезация
  • нъркотизацеа
  • нъркотизацеъ
  • нъркотизацея
  • нъркотизациа
  • нъркотизациъ
  • нъркотизация
  • нъркутезацеа
  • нъркутезацеъ
  • нъркутезацея
  • нъркутезациа
  • нъркутезациъ
  • нъркутезация
  • нъркутизацеа
  • нъркутизацеъ
  • нъркутизацея
  • нъркутизациа
  • нъркутизациъ
  • нъркутизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-ти-за-ция
членувано нар-ко-ти-за-ци-я-та
мн.ч. нар-ко-ти-за-ции
членувано нар-ко-ти-за-ци-и-те
звателна форма