наркоман

Речник на българския език

наркома̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. наркома̀ни, м. Лице, което страда от наркомания.

Грешни изписвания (3)

  • наркуман
  • нъркоман
  • нъркуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-ман
непълен член нар-ко-ма-на
пълен член нар-ко-ма-нът
мн.ч. нар-ко-ма-ни
членувано нар-ко-ма-ни-те
бройна форма нар-ко-ма-ни
звателна форма нар-ко-ма-не