нарколепсия

Речник на българския език

нарколѐпсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Внезапно възникващи пристъпи на неудържима нужда за спане. Явяват се през неравни интервали.

Грешни изписвания (23)

  • нарколепсиъ
  • нарколепсеа
  • нарколепсеъ
  • нарколепсея
  • нарколепсиа
  • наркулепсеа
  • наркулепсеъ
  • наркулепсея
  • наркулепсиа
  • наркулепсиъ
  • наркулепсия
  • нърколепсеа
  • нърколепсеъ
  • нърколепсея
  • нърколепсиа
  • нърколепсиъ
  • нърколепсия
  • нъркулепсеа
  • нъркулепсеъ
  • нъркулепсея
  • нъркулепсиа
  • нъркулепсиъ
  • нъркулепсия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-леп-сия
членувано нар-ко-леп-си-я-та
мн.ч. нар-ко-леп-сии
членувано нар-ко-леп-си-и-те
звателна форма