наметалце

Речник на българския език

наметалце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ме-тал-це
членувано на-ме-тал-це-то
мн.ч. на-ме-тал-ца
членувано на-ме-тал-ца-та