наложник

Речник на българския език

нало̀жник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. нало̀жници, м. Любовник.

Грешни изписвания (3)

  • наложнек
  • нъложнек
  • нъложник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-лож-ник
непълен член на-лож-ни-ка
пълен член на-лож-ни-кът
мн.ч. на-лож-ни-ци
членувано на-лож-ни-ци-те
бройна форма на-лож-ни-ци
звателна форма на-лож-ни-ко