накърмя

Речник на българския език

1. накъ̀рмя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

накъ̀рмиш, мин. св. накъ̀рмих, мин. прич. накъ̀рмил, св.вж. накърмям.

Грешни изписвания (3)

  • накърмъ
  • нъкърмъ
  • нъкърмя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-кър-мя на-кър-мим
2 лице на-кър-миш на-кър-ми-те
3 лице на-кър-ми на-кър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-кър-мих на-кър-мих-ме
2 лице на-кър-ми на-кър-мих-те
3 лице на-кър-ми на-кър-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-кър-мех на-кър-мех-ме
2 лице на-кър-ме-ше на-кър-мех-те
3 лице на-кър-ме-ше на-кър-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накърмил съм накърмила съм накърмило съм накърмили сме
2 лице накърмил си накърмила си накърмило си накърмили сте
3 лице накърмил е накърмила е накърмило е накърмили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях накърмил бях накърмила бях накърмило бяхме накърмили
2 лице беше накърмил беше накърмила беше накърмило бяхте накърмили
3 лице беше накърмил беше накърмила беше накърмило бяха накърмили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще накърмя ще накърмим
2 лице ще накърмиш ще накърмите
3 лице ще накърми ще накърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм накърмил ще съм накърмила ще съм накърмило ще сме накърмили
2 лице ще си накърмил ще си накърмила ще си накърмило ще сте накърмили
3 лице ще е накърмил ще е накърмила ще е накърмило ще са накърмили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да накърмя щяхме да накърмим
2 лице щеше да накърмиш щяхте да накърмите
3 лице щеше да накърми щяха да накърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм накърмил щях да съм накърмила щях да съм накърмило щяхме да сме накърмили
2 лице щеше да си накърмил щеше да си накърмила щеше да си накърмило щяхте да сте накърмили
3 лице щеше да е накърмил щеше да е накърмила щеше да е накърмило щяха да са накърмили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накърмел съм накърмела съм накърмело съм накърмели сме
2 лице накърмел си накърмела си накърмело си накърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накърмил съм накърмила съм накърмило съм накърмили сме
2 лице накърмил си накърмила си накърмило си накърмили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм накърмил била съм накърмила било съм накърмило били сме накърмили
2 лице бил си накърмил била си накърмила било си накърмило били сте накърмили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да накърмя щяла съм да накърмя щяло съм да накърмя щели сме да накърмим
2 лице щял си да накърмиш щяла си да накърмиш щяло си да накърмиш щели сте да накърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм накърмил щяла съм да съм накърмила щяло съм да съм накърмило щели сме да сме накърмили
2 лице щял си да си накърмил щяла си да си накърмила щяло си да си накърмило щели сте да сте накърмили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих накърмил бих накърмила бих накърмило бихме накърмили
2 лице би накърмил би накърмила би накърмило бихте накърмили
3 лице би накърмил би накърмила би накърмило биха накърмили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-кър-ми на-кър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-кър-мен
непълен член на-кър-ме-ния
пълен член на-кър-ме-ни-ят
женски род на-кър-ме-на
членувано на-кър-ме-на-та
среден род на-кър-ме-но
членувано на-кър-ме-но-то
множествено число на-кър-ме-ни
членувано на-кър-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-кър-мил
непълен член на-кър-ми-лия
пълен член на-кър-ми-ли-ят
женски род на-кър-ми-ла
членувано на-кър-ми-ла-та
среден род на-кър-ми-ло
членувано на-кър-ми-ло-то
множествено число на-кър-ми-ли
членувано на-кър-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-кър-мел
женски род на-кър-ме-ла
среден род на-кър-ме-ло
множествено число на-кър-ме-ли

2. накърмя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накърмя е производна форма на накърмям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. накърмя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накърмя е производна форма на накърмям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. накърмя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накърмя е производна форма на накърмям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).