наконечник

Речник на българския език

наконѐчник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. наконѐчници, (два) наконѐчника, м. Накрайник.

Грешни изписвания (7)

  • наконечнек
  • накунечнек
  • накунечник
  • нъконечнек
  • нъконечник
  • нъкунечнек
  • нъкунечник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ко-неч-ник
непълен член на-ко-неч-ни-ка
пълен член на-ко-неч-ни-кът
мн.ч. на-ко-неч-ни-ци
членувано на-ко-неч-ни-ци-те
бройна форма на-ко-неч-ни-ка
звателна форма