назидателност

Речник на българския език

назида̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • назедателност
  • назедателнуст
  • назедатилност
  • назедатилнуст
  • назидателнуст
  • назидатилност
  • назидатилнуст
  • нъзедателност
  • нъзедателнуст
  • нъзедатилност
  • нъзедатилнуст
  • нъзидателност
  • нъзидателнуст
  • нъзидатилност
  • нъзидатилнуст
  • назедателнос
  • назедателнус
  • назедатилнос
  • назедатилнус
  • назидателнос
  • назидателнус
  • назидатилнос
  • назидатилнус
  • нъзедателнос
  • нъзедателнус
  • нъзедатилнос
  • нъзедатилнус
  • нъзидателнос
  • нъзидателнус
  • нъзидатилнос
  • нъзидатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-зи-да-тел-ност
членувано на-зи-да-тел-ност-та
мн.ч. на-зи-да-тел-нос-ти
членувано на-зи-да-тел-нос-ти-те
звателна форма