наемничка

Речник на българския език

наемничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ем-нич-ка
членувано на-ем-нич-ка-та
мн.ч. на-ем-нич-ки
членувано на-ем-нич-ки-те
звателна форма на-ем-нич-ке