наемница

Речник на българския език

наемница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ем-ни-ца
членувано на-ем-ни-ца-та
мн.ч. на-ем-ни-ци
членувано на-ем-ни-ци-те
звателна форма на-ем-ни-це