надменност

Речник на българския език

надмѐнност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. надменен

Грешни изписвания (9)

  • надменост
  • надменнос
  • надменнус
  • надменос
  • надменус
  • нъдменнос
  • нъдменнус
  • нъдменос
  • нъдменус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-мен-ност
членувано над-мен-ност-та
мн.ч. над-мен-нос-ти
членувано над-мен-нос-ти-те
звателна форма