наддавач

Речник на българския език

наддавач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-да-вач
непълен член над-да-ва-ча
пълен член над-да-ва-чът
мн.ч. над-да-ва-чи
членувано над-да-ва-чи-те
бройна форма над-да-ва-чи
звателна форма над-да-ва-чо