наборник

Речник на българския език

наборник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бор-ник
непълен член на-бор-ни-ка
пълен член на-бор-ни-кът
мн.ч. на-бор-ни-ци
членувано на-бор-ни-ци-те
бройна форма на-бор-ни-ци
звателна форма на-бор-ни-ко