наблюдателност

Речник на българския език

наблюда̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • наблюдателнос
  • наблюдателнус
  • наблюдатилнос
  • наблюдатилнус
  • нъблюдателнос
  • нъблюдателнус
  • нъблюдатилнос
  • нъблюдатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наб-лю-да-тел-ност
членувано наб-лю-да-тел-ност-та
мн.ч. наб-лю-да-тел-нос-ти
членувано наб-лю-да-тел-нос-ти-те
звателна форма