набег

Речник на българския език

на̀бег — съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. на̀бези, (два) на̀бега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • набек
  • набик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бег
непълен член на-бе-га
пълен член на-бе-гът
мн.ч. на-бе-зи
членувано на-бе-зи-те
бройна форма на-бе-га
звателна форма —

Връзки