мъх

Речник на българския език

мъх съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мъхъ̀т, мъха̀, мн. мъ̀хове, (два) мъ̀ха, м.
1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, дърветата.
2. Само ед. Тънки малки косъмчета. Детски мъх по бузите.
прил. мъ̀хов, мъ̀хова, мъ̀хово, мн. мъ̀хови. Мъхови спори.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъх
непълен член мъ-ха
пълен член мъ-хът
мн.ч. мъ-хо-ве
членувано мъ-хо-ве-те
бройна форма мъ-ха
звателна форма