мърльо

Речник на българския език

мъ̀рльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. мъ̀рльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек.

Грешни изписвания (1)

  • мърльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-льо
непълен член мър-льо-то
пълен член мър-льо-то
мн.ч. мър-льов-ци
членувано мър-льов-ци-те
бройна форма мър-льов-ци
звателна форма мър-льо