мъжкар

Речник на българския език

мъжка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мъжка̀рят, мъжка̀ря, мн. мъжка̀ри, м. Мъжко животно; самец.

Грешни изписвания (3)

  • мажкар
  • машкар
  • мъшкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъж-кар
непълен член мъж-ка-ря
пълен член мъж-ка-рят
мн.ч. мъж-ка-ри
членувано мъж-ка-ри-те
бройна форма мъж-ка-ри
звателна форма мъж-ка-рю