мутра

Речник на българския език

му̀тра съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. му̀три, ж. Пренебр.
1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук.
2. Гримаса, мимика. Кисела мутра.
Натривам мутрата (на някого). — Карам се много, наругавам.
Смазвам мутрата (на някого). — Бия жестоко, унищожавам някого.

Грешни изписвания (1)

  • мутръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мут-ра
членувано мут-ра-та
мн.ч. мут-ри
членувано мут-ри-те
звателна форма мут-ро