мутация

Речник на българския език

мута̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мута̀ции, ж.
1. Промяна, изменение.
2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите поколения.
3. Промяна в гласа на юношите през пубертета.
прил. мутацио̀нен, мутацио̀нна, мутацио̀нно, мн. мутацио̀нни. Мутационна теория.

Грешни изписвания (11)

  • мотацеа
  • мотацеъ
  • мотацея
  • мотациа
  • мотациъ
  • мотация
  • мутацеа
  • мутацеъ
  • мутацея
  • мутациа
  • мутациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-та-ция
членувано му-та-ци-я-та
мн.ч. му-та-ции
членувано му-та-ци-и-те
звателна форма