мулетар

Речник на българския език

мулета̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мулета̀рят, мулета̀ря, мн. мулета̀ри, м. Човек, който кара муле.
прил. мулета̀рски, мулета̀рска, мулета̀рско, мн. мулета̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • молетар
  • молитар
  • мулитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ле-тар
непълен член му-ле-та-ря
пълен член му-ле-та-рят
мн.ч. му-ле-та-ри
членувано му-ле-та-ри-те
бройна форма му-ле-та-ри
звателна форма му-ле-та-рю