моторизация

Речник на българския език

моториза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. моториза̀ции, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство.

Грешни изписвания (47)

  • моторезацеа
  • моторезацеъ
  • моторезацея
  • моторезациа
  • моторезациъ
  • моторезация
  • моторизацеа
  • моторизацеъ
  • моторизацея
  • моторизациа
  • моторизациъ
  • мотурезацеа
  • мотурезацеъ
  • мотурезацея
  • мотурезациа
  • мотурезациъ
  • мотурезация
  • мотуризацеа
  • мотуризацеъ
  • мотуризацея
  • мотуризациа
  • мотуризациъ
  • мотуризация
  • муторезацеа
  • муторезацеъ
  • муторезацея
  • муторезациа
  • муторезациъ
  • муторезация
  • муторизацеа
  • муторизацеъ
  • муторизацея
  • муторизациа
  • муторизациъ
  • муторизация
  • мутурезацеа
  • мутурезацеъ
  • мутурезацея
  • мутурезациа
  • мутурезациъ
  • мутурезация
  • мутуризацеа
  • мутуризацеъ
  • мутуризацея
  • мутуризациа
  • мутуризациъ
  • мутуризация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-то-ри-за-ция
членувано мо-то-ри-за-ци-я-та
мн.ч. мо-то-ри-за-ции
членувано мо-то-ри-за-ци-и-те
звателна форма