мотивация

Речник на българския език

мотива̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • мотевацеа
  • мотевацеъ
  • мотевацея
  • мотевациа
  • мотевациъ
  • мотевация
  • мотивацеа
  • мотивацеъ
  • мотивацея
  • мотивациа
  • мотивациъ
  • мутевацеа
  • мутевацеъ
  • мутевацея
  • мутевациа
  • мутевациъ
  • мутевация
  • мутивацеа
  • мутивацеъ
  • мутивацея
  • мутивациа
  • мутивациъ
  • мутивация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ти-ва-ция
членувано мо-ти-ва-ци-я-та
мн.ч. мо-ти-ва-ции
членувано мо-ти-ва-ци-и-те
звателна форма