морализа̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. морализа̀тори, м.
1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.
2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.
прил. морализа̀торски, морализа̀торска, морализа̀торско, мн. морализа̀торски.
1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.
2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.
прил. морализа̀торски, морализа̀торска, морализа̀торско, мн. морализа̀торски.
Грешни изписвания (15)
- моралезатор
- моралезатур
- морализатур
- морълезатор
- морълезатур
- морълизатор
- морълизатур
- муралезатор
- муралезатур
- мурализатор
- мурализатур
- мурълезатор
- мурълезатур
- мурълизатор
- мурълизатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-ра-ли-за-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-ра-ли-за-то-ра | |
| пълен член | мо-ра-ли-за-то-рът | |
| мн.ч. | мо-ра-ли-за-то-ри | |
| членувано | мо-ра-ли-за-то-ри-те | |
| бройна форма | мо-ра-ли-за-то-ри | |
| звателна форма | мо-ра-ли-за-то-ре | |