монументалност

Речник на българския език

монумента̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • мономенталност
  • мономенталнуст
  • мономинталност
  • мономинталнуст
  • монументалнуст
  • монуминталност
  • монуминталнуст
  • муноменталност
  • муноменталнуст
  • муноминталност
  • муноминталнуст
  • мунументалност
  • мунументалнуст
  • мунуминталност
  • мунуминталнуст
  • мономенталнос
  • мономенталнус
  • мономинталнос
  • мономинталнус
  • монументалнос
  • монументалнус
  • монуминталнос
  • монуминталнус
  • муноменталнос
  • муноменталнус
  • муноминталнос
  • муноминталнус
  • мунументалнос
  • мунументалнус
  • мунуминталнос
  • мунуминталнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ну-мен-тал-ност
членувано мо-ну-мен-тал-ност-та
мн.ч. мо-ну-мен-тал-нос-ти
членувано мо-ну-мен-тал-нос-ти-те
звателна форма