мономания

Речник на българския език

мо̀нома̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • мономанеа
  • мономанеъ
  • мономанея
  • мономаниа
  • мономаниъ
  • монуманеа
  • монуманеъ
  • монуманея
  • монуманиа
  • монуманиъ
  • монумания

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-ма-ния
членувано мо-но-ма-ни-я-та
мн.ч. мо-но-ма-нии
членувано мо-но-ма-ни-и-те
звателна форма