моноло̀г
—
съществително име, мъжки род
(тип 15)
Значение
мн. моноло̀зи, (два) моноло̀га, м.
1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице.
2. Прен. Продължително изказване на едно лице.
прил. монологѝчен, монологѝчна, монологѝчно, мн. монологѝчни.
1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице.
2. Прен. Продължително изказване на едно лице.
прил. монологѝчен, монологѝчна, монологѝчно, мн. монологѝчни.
Грешни изписвания (4)
- монолок
- монулок
- мунолок
- мунулок
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-но-лог | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-но-ло-га | |
| пълен член | мо-но-ло-гът | |
| мн.ч. | мо-но-ло-зи | |
| членувано | мо-но-ло-зи-те | |
| бройна форма | мо-но-ло-га | |
| звателна форма | — | |