монодия

Речник на българския език

моно̀дия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • монодеа
  • монодеъ
  • монодея
  • монодиа
  • монодиъ
  • мунодеа
  • мунодеъ
  • мунодея
  • мунодиа
  • мунодиъ
  • мунодия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-дия
членувано мо-но-ди-я-та
мн.ч. мо-но-дии
членувано мо-но-ди-и-те
звателна форма