монизъм

Речник на българския език

монѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя).

Грешни изписвания (3)

  • монизам
  • мунизам
  • мунизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ни-зъм
непълен член мо-низ-ма
пълен член мо-низ-мът
мн.ч. мо-низ-ми
членувано мо-низ-ми-те
бройна форма мо-ни-зъ-ма
звателна форма