мома

Речник на българския език

мома̀ съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. момѝ, ж. Разг.
1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома.
2. Неомъжена жена. Остана си мома.

Грешни изписвания (3)

  • момъ
  • мума
  • мумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ма
членувано мо-ма-та
мн.ч. мо-ми
членувано мо-ми-те
звателна форма мо-ме