модулация

Речник на българския език

модула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. модула̀ции, ж.
1. Спец. В музиката — преход от една тоналност в друга.
2. Спец. Във физиката — промяна на електромагнитни или електрически трептения.

Грешни изписвания (23)

  • модолацеа
  • модолацеъ
  • модолацея
  • модолациа
  • модолациъ
  • модолация
  • модулацеа
  • модулацеъ
  • модулацея
  • модулациа
  • модулациъ
  • мудолацеа
  • мудолацеъ
  • мудолацея
  • мудолациа
  • мудолациъ
  • мудолация
  • мудулацеа
  • мудулацеъ
  • мудулацея
  • мудулациа
  • мудулациъ
  • мудулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ду-ла-ция
членувано мо-ду-ла-ци-я-та
мн.ч. мо-ду-ла-ции
членувано мо-ду-ла-ци-и-те
звателна форма