модалност

Речник на българския език

мода̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

модалността̀, само ед., ж. Спец. Граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на изказването чрез наклонение, интонация, частици и др.

Грешни изписвания (7)

  • модалнуст
  • мудалност
  • мудалнуст
  • модалнос
  • модалнус
  • мудалнос
  • мудалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-дал-ност
членувано мо-дал-ност-та
мн.ч. мо-дал-нос-ти
членувано мо-дал-нос-ти-те
звателна форма