многоъгълник

Речник на българския език

многоъ̀гълник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. многоъ̀гълници, (два) многоъ̀гълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена линия, и притежава повече от три ъгъла.

Грешни изписвания (15)

  • многоъгалнек
  • многоъгалник
  • многоъгълнек
  • многуъгалнек
  • многуъгалник
  • многуъгълнек
  • многуъгълник
  • мнугоъгалнек
  • мнугоъгалник
  • мнугоъгълнек
  • мнугоъгълник
  • мнугуъгалнек
  • мнугуъгалник
  • мнугуъгълнек
  • мнугуъгълник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-го-ъ-гъл-ник
непълен член мно-го-ъ-гъл-ни-ка
пълен член мно-го-ъ-гъл-ни-кът
мн.ч. мно-го-ъ-гъл-ни-ци
членувано мно-го-ъ-гъл-ни-ци-те
бройна форма мно-го-ъ-гъл-ни-ка
звателна форма