многостранчивост

Речник на българския език

многостранчивост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • многостранчивос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-гос-т-ран-чи-вост
членувано мно-гос-т-ран-чи-вост-та
мн.ч. мно-гос-т-ран-чи-вос-ти
членувано мно-гос-т-ран-чи-вос-ти-те
звателна форма