многостенник

Речник на българския език

многостѐнник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. многостѐнници, (два) многостѐнника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени.

Грешни изписвания (15)

  • многостенек
  • многостеник
  • многостеннек
  • многустенек
  • многустеник
  • многустеннек
  • многустенник
  • мнугостенек
  • мнугостеник
  • мнугостеннек
  • мнугостенник
  • мнугустенек
  • мнугустеник
  • мнугустеннек
  • мнугустенник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-гос-тен-ник
непълен член мно-гос-тен-ни-ка
пълен член мно-гос-тен-ни-кът
мн.ч. мно-гос-тен-ни-ци
членувано мно-гос-тен-ни-ци-те
бройна форма мно-гос-тен-ни-ка
звателна форма