мляко

Речник на българския език

мля̀ко съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

мн. млека̀, ср.
1. Хранителна течност с бял цвят, отделяна от женски бозайници или жени, които скоро са родили, за кърмене на малките им; кърма.
2. Тази течност, издоена от животните за храна. Овче мляко.
3. Прен. Подобен на мляко бял сок.
Ще изкажа и майчиното си мляко. — Ще кажа всичко, нищо няма да скрия.
Миришат му устата на мляко. — Много млад.
От пиле мляко. — Всичко, което искаш.
Варно мляко. — Рядък разтвор от вар.

Грешни изписвания (1)

  • мляку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мля-ко
членувано мля-ко-то
мн.ч. мле-ка
членувано мле-ка-та