мишленце

Речник на българския език

мишленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миш-лен-це
членувано миш-лен-це-то
мн.ч. миш-лен-ца
членувано миш-лен-ца-та