митничарка

Речник на българския език

митнича̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. митнича̀рки, ж. Жена митничар.

Грешни изписвания (7)

  • метнечарка
  • метнечаркъ
  • метничарка
  • метничаркъ
  • митнечарка
  • митнечаркъ
  • митничаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мит-ни-чар-ка
членувано мит-ни-чар-ка-та
мн.ч. мит-ни-чар-ки
членувано мит-ни-чар-ки-те
звателна форма мит-ни-чар-ке