митничар

Речник на българския език

митнича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

митнича̀рят, митнича̀ря, мн. митнича̀ри, м. Лице, което работи на митница.
прил. митнича̀рски, митнича̀рска, митнича̀рско, мн. митнича̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • метнечар
  • метничар
  • митнечар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мит-ни-чар
непълен член мит-ни-ча-ря
пълен член мит-ни-ча-рят
мн.ч. мит-ни-ча-ри
членувано мит-ни-ча-ри-те
бройна форма мит-ни-ча-ри
звателна форма мит-ни-ча-рю