мистицизъм

Речник на българския език

мистицѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Склонност към мистика.
2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение.

Грешни изписвания (7)

  • местецизам
  • местецизъм
  • местицизам
  • местицизъм
  • мистецизам
  • мистецизъм
  • мистицизам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мис-ти-ци-зъм
непълен член мис-ти-циз-ма
пълен член мис-ти-циз-мът
мн.ч. мис-ти-циз-ми
членувано мис-ти-циз-ми-те
бройна форма мис-ти-ци-зъ-ма
звателна форма