мистик

Речник на българския език

мистѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мистѝци, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма.

Грешни изписвания (1)

  • местик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мис-тик
непълен член мис-ти-ка
пълен член мис-ти-кът
мн.ч. мис-ти-ци
членувано мис-ти-ци-те
бройна форма мис-ти-ка
звателна форма