мирянин

Речник на българския език

миря̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. миря̀ни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек.
прил. миря̀нски, миря̀нска, миря̀нско, мн. миря̀нски. Мирянски съд.

Грешни изписвания (3)

  • мерянен
  • мерянин
  • мирянен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ря-нин
непълен член ми-ря-ни-на
пълен член ми-ря-ни-нът
мн.ч. ми-ря-ни
членувано ми-ря-ни-те
бройна форма ми-ря-ни
звателна форма ми-ря-ни-но