миролюбка

Речник на българския език

миролю̀бка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. миролю̀бки, ж. Жена миролюбец.

Грешни изписвания (7)

  • меролюбка
  • меролюбкъ
  • мерулюбка
  • мерулюбкъ
  • миролюбкъ
  • мирулюбка
  • мирулюбкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ро-люб-ка
членувано ми-ро-люб-ка-та
мн.ч. ми-ро-люб-ки
членувано ми-ро-люб-ки-те
звателна форма ми-ро-люб-ке