миньор

Речник на българския език

миньо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. миньо̀ри, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар.
прил. миньо̀рски, миньо̀рска, миньо̀рско, мн. миньо̀рски. Миньорска лампа.



м., само ед. Минор.



мн. миньо̀ри, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач.

Грешни изписвания (1)

  • меньор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ньор
непълен член ми-ньо-ра
пълен член ми-ньо-рът
мн.ч. ми-ньо-ри
членувано ми-ньо-ри-те
бройна форма ми-ньо-ри
звателна форма ми-ньо-ре