минува̀ч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7b)
Значение
мн. минува̀чи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините.
Грешни изписвания (3)
- меновач
- менувач
- миновач
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-ну-вач | |
|---|---|---|
| непълен член | ми-ну-ва-ча | |
| пълен член | ми-ну-ва-чът | |
| мн.ч. | ми-ну-ва-чи | |
| членувано | ми-ну-ва-чи-те | |
| бройна форма | ми-ну-ва-чи | |
| звателна форма | ми-ну-ва-чо | |