минотавър

Речник на българския език

минота̀вър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. минота̀ври, (два) минота̀въра, м.
1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик.
2. Прен. Алчен, ненаситен човек.

Грешни изписвания (7)

  • менотавар
  • менотавър
  • менутавар
  • менутавър
  • минотавар
  • минутавар
  • минутавър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-но-та-вър
непълен член ми-но-та-въ-ра
пълен член ми-но-та-въ-рът
мн.ч. ми-но-тав-ри
членувано ми-но-тав-ри-те
бройна форма ми-но-та-въ-ра
звателна форма